В българската народна традиция обикновено Еньовчето /Galium verum L / е билката. която се обвързва с Еньовден и ритуалите свързани с китките около дните на Слънцестоенето , не случайно е съвпадението в имената. Еньовчето започва своя цъфтеж имено в дните около лятното Слънцестоене- прехода между пролетта и лятото.
Но по това време още една билка се разтваря под интензивните лъчи на слънцето и това е именно Жълтия кантарион Hypericum perforatum L. В някой народни традиции – предимно англоезични /келтски и дори скандинавски/ деня на Слънцестоенето носи не името Еньо и не се свързва с еньовчето/ галиума/ , а се именува St. John’s Day / деня на свети Джон/ и се обвързва с билката St. John’s Wort- т.е. жълтия кантарион е неговия символ. При нас в балкана първо цъфти жълтия кантарион / звъничето/ максимум до седмица преди Слънцестоенето и после максимум до 3-4 дни след него цъфти и миришещото на мед жълто и бяло еньовче. И двете билки са силно лечебни с индивидуални свойства и ползи, но тук ще разгледаме Жълтия кантарион и неговата уникална, динамична и противоречива връзка със слънцето.
Както ще видим по нататък в тази статия за билката, масления извлек от цветовете на Жълтия кантарион Hypericum perforatum -хем може да помогне лечението на слънчеви ( и други ) изгаряния на кожата , хем ако се намажем с него и се покажем на слънце рискуваме остра фотосензитивна реакция с зачервяване и промяна пигментацията на кожата. Жълтия кантарион хем е слънчева билка и ни помага да намерим вътрешното си слънце и да отпъдим тъмата на депресията и изтощението, хем при безсъние и преумора ще ни помогне да се потопим в меката тъмнина на съня. Тази на пръв поглед противоречива връзка на растението със Слънцето, с което е толкова близко по външен вид, се трансформира и в начина по който извличаме маслото от звъниче.
За разлика от всички останали маслени извлеци на билки, маслото с малкото жълто слънце се нуждае от директна слънчева светлина и топлина в продължение на 40 дни, за да се гарантира максималната концентрация на БАВ в масления извлек. Когато извличам масла ги държа на топло, но не е на пряка слънчева светлина, защото фотоните имат добре изследвани дегенеративни свойства към някой биологично активни съставки на маслата и билките. Странното е, че обикновено прякото слънце разгражда на първо време най- силно багрилата на растенията заложени за извлек (бил той маслен , алкохолен или оцетен ), но при звъничето се получава точно обратното , колкото повече златно слънце пече жълтия кантарион толкова по наситено червен става извлека. Та се замислих , какво точно прави маслото толкова червено, защо е зависимо от слънцето и как това се отразява на лечебните качества на извлека. Разрових се намерих доста по темата и едно интересно изследване на екип учени от WALA Heilmittel GmbH Department of Phytochemical Research с ръководител Prof. Rolf Daniels от the Institute of Pharmaceutical Sciences at Eberhard Karls University, чиито краен резултат е в ритъма на „колкото по червено толкова по полезно“ . Използвайки висока дефиниция химични изследвания и спектографски замервания екипа определя химичния състав и действието на най- изявените компоненти както и интензитета на червеното оцветяване на екстракта. Прави се съпоставка на тяхната взаимна зависимост.
Но първо да наблегнем на някой характеристики на масления извлек от жълт кантарион- маслото е експериментално доказано да успокоява, намалява възпалението и подпомага регенерацията на кожата.
Хиперицинът е химичното съединени със силно изявена фото чувствителност и се смята, че участва и в червеното оцветяване на масления извлек. Той също така е отговорен и за анти-депресивното въздействие, което билката оказва върху организми напуснали зоната на баланс. Поради неговата фито-сензитивност е важно когато се приемат продукти съдържащи жълт кантарион или екстракти и лекарства с хиперицин да се внимава с излагането на слънце. Тоест съставката, която носи слънцето в телата ни и помага за възвръщането на баланса макар и създадена от слънцето и билката е всъщност причина за фотосензитивнте реакции, които може да са страничен ефект на лечението с Жълт кантарион. Хиперицинът взаимодейства със светлината -и видимата и ултравиолетовата- и формира свободни радикали, които водят до промяна в пигментацията на кожата,а също така способстват и за разграждането на важни протеини в очите, повредата на които води до катаракта. Затова някой източници и насоки за ползването на кантарион препоръчват да се носят слънчеви очила (с ултравиолетов филтър) и да се избягва излагането на Слънчева светлина когато се приемат или мажат лекове от жълт кантарион.
Изследователския екип, за който говорих в началото, установява в детайли въздействието на общо около 25 различни биологично активни вещества/ БАВ / на растението, включително и вторичните метаболитни като фитохимикали, антиоксидантните фенонолни съединения подобни на хиперицина, и документира значимата роля, която температурата и светлината играят върху интензитета на екстракта и концентрацията на БАВ в него. Интересното е, че в крайния продукт на масления екстракт не се установява наличието на хиперицин, а само деривати от него, което придава допълнителна загадъчност на това как екстракта на растението продължава да действа успокоително и антисептично в крайна сметка и защо продължава да придава фото- чувствителност дори и след продължително взаимодействие със светлината и разпадането на най-фоточувствителния химичен компонент на растението. Хиперфоцинът пък е друг важен химичен компонент на растението и е известен със силните си бактерицидни и дезинфекциращи качества ,той от своя страна се разгражда напълно при висока температура. Въпреки това антисептичните свойства на маслото не намаляват.
И в този смисъл откритията на екипа и установените химични реакции на слънчевата билка представляват парадокс. Техния извод е, че колкото по- наситен е червения цвят на масления извлек от кантариона ( постигнат при излагане на слънчева светлина) толкова по-силни са антисептичните свойства на маслото- т.е. дори и фоточувствителноста на хиперицина да е довела до неговото разпадане той все пак е предал багрилно и антисептично своите свойства в маслото. Изследването поставя и други интригуващи въпроси – като например факта, че някой БАВ като хиперфорина- hyperforin- известни със своята нестабилност при фотонно излагане – на пряка слънчева светлина- въпреки това остават активни в дори продължителен маслен екстракт от билката. Някои учени /Boskou (1978)/ обясняват това странно явление с високото съдържание на терпентеноиди в Жълтия кантарион и възможността те да играят ролята на стабилизатори за тези фоточувствителни химични съединения в масления извлек, които въпреки очакванията, оцеляват като активност дори и при продължителното излагане на слънце. Освен тези загадъчно държащи се химични компоненти слънчевата билка е богата и на редица специални флавони. В листата на жълтия кантарион например се съдържат кверцитрин и квертецин - флавоноиди, които действат много положително върху хормоните и подпомагат въздействието на хормона на щастието (серотонин). Затова дори и маслото да се прави предимно от цветовете, за пиене на чай се препоръчват цели стръкове с листенца и цвят.
Дъбилните вещества заедно с терпентините в билката също имат много медицински свойства, в това число и повишаващи кръвоноснабдяването към сърцето и същевременно подсилващи го.
Привържениците на билковата астрономия и енергетиката на растенията определят кантариона за растение под влиянието на слънчевия знак , което на енергийно равнище действа загряващо.
Каквито тайни загадки и противоречия да крие Жълтия Кантарион е факт, че като излезем по Еньовските поляни той ще ни подкани и привика, за да ни дари малко от своето слънце. Уважавайте го и го берете в разумни граници- не повече от 30 процента от популацията му, и много важно- внимавайте да не изтръгнете корените му/ използвайте ножица или билкарско ножче/! Жълтия кантарион е многогодишно растение, и ако нараним корените му ще го убием, което е глупаво при положение, че за лек ни трябва само цвета му.
Уважавайте растенията – това че не ги разбираме напълно , не ги прави по ниши или по малко интелигенти като живот.
Comments