В България имаме над 100 вида изучени лечебни гъби, които много малко хора разпознават, използват и пазят. Както съм казвала и преди, разбирането и уважението - изискват познание . Така че, нека ви запозная с някой по- разпространени и важни лечебни гъби , които може би подминавате често. Някой от тях са ни познати като ядливи и може би консумираме ,но не знаем как да приготвим или приложим лек от тях. Някой са ни напълно непознати и странни, други виждаме често, но понеже нямат кулинарни качества подминаваме без внимание. Някой могат и да са отровни и само специален процес да извлича лечебния им компонент.
Ще започнем с някой ядливи и често срещани лечебни гъби.
Трябва да се отбележи, че така като ние на Балканите имаме богата традиция с консумация и прилагане на лечебни растения/ билки / и почти всяко домакинство има собствени лекове и поколенчески рецепти, то такава е културата на прилагане и познаване на лечебни е гъби в много източни стани. Поради тази причина, източниците за традиционните народни приложения на гъби , много често са почерпени именно от китайска, японска или монголска народни и лечебни практики. Дори името на науката изучаваща лечебните гъби -фунготерапията се среща за първи път в древна Япония.. Науката за лечебните свойства на гъбите е официално въведена в Япония преди 2000 години. Тогава е била издадена безценната книга “Shinnoh Honsohkyo”, явяващата се като първоначален учебник на Източната медицина. В нея са упоменати повече от 350 вида билки и гъби, класифицирани и обяснени. Древни Африкански, Австралийски и Американски културни практики свързват много от лечебните свойства на гъбите и растенията с ритуални и шампански традиции, най-често прилагани и като практики по кадене и горене на гъби и растения с цел пречистване и защита. Всъщност лечебните традиции свързани с гъби са добре запазени и до днес в някой места на африканския континент. Що се отнася за антропологичните данни от Европейските земи – има запазени писмени източници за различни лечебни приложения и дори рецепти от 14-15 век. По късно множество лекари и билкари предлагат свой разработки с лечебни гъби. Известният английски билкар Джон Джерард съветвал да се използва Auricularia judae за екстракт от плодовите тела в кипящо мляко или настойка в бира, а после да се пие на малки глътки при болно гърло. Карл Клузиус в 1601 г. е съветвал с настойката да се прави гаргара. Друг лекар - Джон Паркинсон в 1640 г. е писал, че “кипването в мляко или настойка в оцет“ са най-добрите начини за използване на няколко вида гъби. Известният труд на Кулпепър от 1650-та също предлага няколко рецепти с лечебни гъби.
Фолклорната традиция от Шотландия и Ирландия също е запазила много насоки и приложения за лечение с гъби.
А иначе, естествено древната елинкса култура и първопретечите на съвременната медицина също включват някой приложене на лечебни гъби и извари от тях. А скални рисунки на над 6000 са намерени в пещери в Испания и показват, че Psilocybe hispanica е била използвана в ритуали от каменната ера. Но за специфичните качества на псилоцибините ще си говорим в самостоятелна статия.
И първата гъба с лечебно приложение, с която ще започнем е не само много често срещана у нас ( и със запазени традиции на приложение), но е и възпявана от шотландски бойци за лечебните си свойства ; Пърхутката /Bovista spp. и Calvatia spp/. В действителност пърхутка е сборно наименование на няколко вида гъби, които се различават само по малки белези ( рудиментарно пънче или не, брадвички или гладка обвивка, еднослойна или двуслойна -разпухваща се и т.н.)
Трябва да се има предвид , че лечебно приложение на пърхутката е леко спорно и противоречиво особено предвид факта на голямото видово разнообразие в разреда гъби със затворени/гастрални плодни тела, но най- често ползвани с лечебна цел са Bovista spp. и Calvatia spp
Някой африкански племена традиционно са я използвали заради мощните ѝ антибактериални свойства за опушване на колибите и домовете им. След прочистващите ритуали влизането в пространствата е било забранено за 12 часа. Много мъдро народно познание, предвид факта ,че съвременната наука е потвърдила, че директното вдишване на спорите на пърхутката води до сериозни белодробни заболявания и увреждания. Но всяко прекалено нещо може да е вредно. Иначе в Европа са запазени и писмени сведения, че войници преди битка са се запасявали с пърхутки в случай, че бъдат ранени- да запечатат и да антисептират раната.
Използва се споровия им прах и за засушаване на сълзящи рани и язви. Има етнографски трудове разглеждащи разнообразното ( включително и лечебно) приложение на пърхутките от северно американките индиански племена. Използвани са и в много от ритуалите им за прогонване на лоши духове.
С гъбите, които традиционно се използват и в кулинарията е малко трудно да се определи къде свършват хранителните им качества и къде започва традиционното им лечебно приложение, но в крайна сметка всяка храна може да бъде лек и обратното. Факт е, че много от тези гъби се прилагат от древни времена в различни формати.
Пачи крак/ Cantharellus cibarius – всъщност изненадващо и за мен се оказа с доста добре проучени и известни лечебни свойства. Широко използвана за лечение на рани под формата на лапи с изсушени плодни тела. Пачия крак има и широкоспектърно антипаразитно действие . Всъщност в Япония и Китай фармацевтични препарати с екстракт от пачи крак са много популярни за борба с паразити по хората.
Освен хитинманоза в Пачия крак има полизахариди - бетаглюкани, които задействат специфични противопаразитни механизми за защита на организма.
Друго вещество, съдържащо се в гъбата, е траметонолинова киселина, която успешно въздейства на вирусите на хепатита. В Германия, чрез полизахариди (наречени К-10), получени от пачия крак, лекуват заболявания на черния дроб.
Припънка/ Аrmillaria mellea- китна гъба , която посети моя дом за първи път това лято и бях приятно изненадана да науча, че помага много за подобряване зрението и състоянието на кожата. Освен това се оказа, че има научни изследвания потвърждаващи благотворното ѝ влияние при високо кръвно , спазми и други свързани със стрес и нерви, отклонения от баланса на организма В традиционната китайска медицина припънката се смята за студена и със сладък вкус и добър хранителен тоник. Таблетки с изсушена гъба се използват за лечение на световъртеж, главоболие, неврастения, безсъние, скованост на крайниците и конвулсии при децата. Плодното тяло спомага храносмилането при гастрити и болки при храносмилане.
Кладница/Pleurotus ostreatus -тази добре позната и широко култивирана гъба, която е призната заради чудесните си вкусови качества има и доста широк благоприятстваш здравето спектър. Прилага се успешно при високо кръвно, понижаване нивата на лошия холестерл, подпомага зрението и има добри противостресови качества, Всъщност има изработени тоници от Кладница с благо въздействие върху нервите.
Научните изследвания показват доста високо съдържание на доказани антиоксиданти в състава на гъбата. Ин-витро изследвания показват, че екстракта от Кладница е с доста добри антибактериални качества, ограничаващи растежа на патогенни бактерии.
Води се и доста добър имуностимулант.
Гъбите които лично мен най- много ме заинтригуваха и привлякоха на първо място към изследването на лечебните свойства на тези странни природни същество са всъщност по нисш клас гъби , не както Базиомицетите разгледани до тук, а имено лишеите по дърветата и по специално видовете Usnea spp . Представители като U. barbata, U. ceratina, U. dasypoga, U. florida, U. hirta, U. filipendula, U. longissimi са с широко проучени лечебни свойства и използвани в традиционната медицина от векове.
За съжаление сред „широката публика“ се забелязва пълно неразбиране към тяхното място и значение в екосистемите и баланса не само на гората , но и в нашите тела. За мен тези представители на гъбите са много неразбрани. Доста градинари препоръчват премахването им от дърветата ( това беше и един от първите съвети, които получих за моята сливова градина в началото, добре че ми се стори някак неправилно и не го направих- опитах да махна един два лишея и ми стана тегаво.)
Чувала съм дори и крайни глупости като – „тези лишей убиват дърветата- задушават ги“, а всъщност лишеите се появяват на места с наранявания по дървото и действат силно антисептично и лечебно не позволявайки на патогенни микроорганизми да навлязат в дълбочина в тялото на дървото. Да, уснеа лишеите, се намират предимно по стари и болни дървета, но причинно следствената връзка е доста по различна, от това което мислят повечето хора.
Същите антисептични и подобряващи състоянието на белите дробове качества, представителите на Usnea spp проявяват и към хората. Те са още и отлични и за заздравяване на рани и изхвърляне на токсини и отрови от тялото. Всъщност другото интересно при тях е, че плодните тела- тези мъхести бради, които виждаме по кората на дърветата -са отлични антисептици и противобактериални агенти, а вътрешния мицел на лишея , който расте под кората на дървото и го обгръща е отличен имуностимулант. Ако така действа на хората след приготвяне на извлек с откъсната гъба, представете си благото въздействие , което има върху дървото гостоприемник, докато е жив лишея и живее в симбиоза с него.
Ще споделя с вас и една рецепта за тинктура която използвам отскоро.
30 грама сух лишей /Usnea spp/ се залива с 120 милилитра вряла вода. Оставя се на много слаб огън да покъкри докато част от водата се изпари ( да останат към 100 мл). Снема се от огъня и след като се охлади се прехвърля в буркан. Към лишея и водния му екстракт се добавят 100 мл 80% алкохол. Затваря се и се разклаща ежедневно в продължение на минимум 2 седмици. Когато тинктурата е готова се прецежда, утаява и прехвърля в тъмно стъкло. Годност минимум година и половина. Дозата за пиене е една чаена лъжичка, три пъти на ден за възрастни.
За повечето от останалите лечебни гъби важи същото съотношение –с воден разтвор извличаме полизахаридите, с алкохолна мицеация феноли, тритерпени, ергостероли и други важни компоненти на гъбите. Съчетаването на двете извличащи субстанции е най-удачно. Някой билкари използват обратния подход ; сухи гъби киснат в алкохол в продължение на няколко седмици, прецеждат . Прецедените гъби се поставят във вода и варят бавничко към час –два. Охлаждат ,прецеждат и смесват с алкохолната тинктура. Ако имате достатъчно гъби може с част от тях да приготвите воден екстракт с варене, а с другата част алкохолна тинктура и да смесите двете течности това води до най -потентно съотношение и извличане. Бленд от лечебни гъби за извлек с общо укреправщо влиянив; 1.Пъстър траметес Trametes versicolor, /2.Плоска ганодерма ganoderma applanatum, /3. октанова гъба fomitopsis pinicola/ 4. Чага inonotus obliquus
Съотношение; 1 към 5 гъби и алкохол, 80% етил. 750 мл алкохол и 150 гр гъби надробени. Кисне с разклащане 2-3 седмици. Отделно варене на гъбите и смесване на течностите.
Дървесните гъби също имат богата и древна традиция на приложение заради лечебните си свойства. Много от тях са многогодишни организми. Ето един, които е доста добър имуно-стимулант , има и ясно изразени анти бактериални и антисептичн качества.Плоска ганодерма/ ganoderma applanatum
Чага /Inonotus obliquus В днешно време чагата е придобила широка популярност по целия свят поради лечебните ѝ свойства. Тя е мощен имуно-стимуланнт не само за хората, но и за дърветата, с които расте в симбиоза. Славянските народи я използват в народната медицина още от 15 век за лечение на гастрит, язва, ракови заболявания и туберколоза. Силен антиоксидант.
През 1968 г. съветският писател Александър Солженицин издава книгата си „Раково отделение”, в която твърди, че се е излекувал от рак на стомаха благодарение на чагата. В последните години научни изследвания, проведени в Япония, Китай, Южна Корея, Финландия и Русия, са изолирали някои от химическите вещества, отговорни за лечебните и свойства. Чагата съдържа инотодиол, бетулинова киселина, бета-Д-глюкани (вид полизахариди), манган, птерини и други биологично-активни вещества, които подпомагат лечението на редица заболявания и повишават защитните сили на организма. Традиционно, чагата се суши и мели на фин прах, от който се вари напитка, много подобна на черен чай. За медицински цели обаче са разработени много по-сложни процеси на екстракция с цел да се извлекат повече от био-активните вещества.
Tremella mesenterica – Жълта тремела
Една друга месна гъба с добро разпространение по нашите земи и със силно антираково, имуностимулиращо и антисептично влияние. Тя за разлика от предишните дървесни гъби е сапрофит, расте върху мъртви клони на широколистни дървета, а не развива симбиоза. Изследвания показват, че вещества извлечени от гъбата могат да действат имуностимулиращо, противораково, анти-диабетично и хепатопротективно. Освен това, гъбата е традиционно известна и популярна и в китайската народна медицина.
Следва продължение! ....