"Въх, убимъ!" Отровните растения и билки в България

Това което трябва да държим в ума си винаги е, че прекалената консумация на каквото и да е , в каквато и да е форма е Вредна!

Когато обаче става дума за консумация на различни природни елементи трябва да подхождаме с особено внимание, когато поглъщаме нещо. Не, че не се налага да сме пределно съзнателни и уважителни когато просто консумираме в еженденвието си благата на Планетата и природните ресурси под формата на комфорт или енергия, но когато става дума за харна, напитка или лек- нещата могат да се развият особено бързо в смъртоносна насока. Затова с тази статия ще се опитам да ви запозная с някой от най-отровните растения на българската флора.

И макар че, смъртоносно отровните растения в България са много по- малко отколкото гъбите и в много случай рисковата им доза е по-висока отколкото бихме погълнали случайно , е добре да познаваме основните от тях, за да може да избегнем инцидентното им бране и консумация.

Основни принципи;

Ø каквото и растение да консумирате прекаленото ( като количество или продължителност на приемния период) в един момент ще започне да ви вреди повече от колкото помага!

Ø умереност и разнообразие са ключ когато използваме растенията, ( а и всичко друго ) за храна.

Ø Специфични алергични реакции и несъвместимости с приемани медикамент също могат да се окажат особено рискови за организма, но тук е въпрос на частен случай и към всеки подхода е индивидуален.

Ø Важно е да подхождаме внимателно и след консултация с опитен билкар и към растения богати на алкалоиди( вторичен растителен метаболит , който често е токсичен) , сапонини ( слуз подпомагащи вещества които , най –малкото консумирани неправилно могат да доведат до разстройства и тн) , терпентини , някой киселини, кумарини и други по- рискови биологично активни вещества в иначе лечебни или наглед безопасни билки.

Затова когато тръгвате към чест прием на билки за лечение или храна е важно да проучите задълбочено или да се консултирате със специалист. Един отровен компонент в иначе популярни растения е достатъчен, за да доведе до трайни увреждания на някой органи и тъкани.

За радост България бързо действащите и силно отровни билки и растения не са много на брой ( късметлии сме в тази насока- питайте хора живеещи в тропиците;), така че нека се запознаем с тях, за да можем да намалим рисковете за здравето на всички нас.

Токсичността е друг въпрос и тя обикновено действа фатално само с натрупване и интензитет. Интелигентните системи на телата ни имат определен капацитет за прочистване и възстановяване , важно това да не се нарушава.

И така ако започнем сезонно- в ранна пролет цъфти едно дърво храст от семейство Бобови (Fabaceae), силно приличащо на бялата акация ,само че в красиво патешко жълто.

Златения дъжд, Лабурнум, (Laburnum anagyroides) представлява силно отровно, красиво цъфтящо растение, което се развива под формата на храст или малко дърво . Много добър медонос / както и обикновената акация/. От него научно се изолират и лечебни медикаменти за отказване на тютюнопушенето или при хипотония. Директната консумация на всички части на растението обаче е силно токсична и може да бъде и смъртоносна.

Всички части на растението съдържат цитизин- биологично активно вещество, което е отровно за хора и животни. Съществува вярването, че само зайците и елените могат да консумират растението без да се отравят. В големи количества цитизина се съдържа най-вече в семената на златния дъжд. В тях има още и метилцитизин- отново силно токсичен и летлив химикал. Растенето е по- опасно за деца, защото те имат толерантност към малки дози и след поглъщане се наблюдават увреждания на стомашната система, повръщане и диарии, отслабване на организма , което може да доведе до смърт. Употребата му от възрастни на чай също има описани смъртоносни случай.

Воняща цикута Cicuta virosa,

Растението е от семейство Сениикоцветни, и под семейство Целинови/ Apiaceae/ където са и моркови, магданоз и още други подобни – всъщност растението доста прилича и на пъщарнака/ визуален риск от объркване/ и мирише на морков, но всъщност може да е смъртоносно отровен. Съдържа цитоксин, който парализира центранлата нервна система. При опасни дози води до гърчоже и инфарктни състояния . Най- висока концентрация на цитотоксина има в корена на този северен воден бучиниш и само хапка от него води до смърт при хора и животни. 100 – 200 грама от корените му са достатъчни, за да убият крава.

Симптомите на отравяне включват също така гадене, гърчове и сърдечна недостатъчност. Иначе както всички отровни растения, ( а и повечето отровни животни ако се замислим) може да бъде прилаган, както и части и методи от растението за различни лечебни практики. В Хомеопатията например се прилага лек за нервната система и кожата. Той е сред най отровните и най- лесни за грешка растения в дивата флора на страната ни.

Както и неговия събрат петнистия Бучиниш (Conium maculatum) – една от отровите за които се предполага че е използвана от Сократ, ако това има някакво значение. Важното при него е че 6- 7 листа са смъртоносна доза за възрастен човек. Добрата новина е, че при смачкване на стръковете му миризмата не е морковена а неприятна, като миша урина, та това би трябвало да ни подскаже ,че не става за консумация. Външното му приложение, на лапи при болки и ревматизъм е популярно в народната медицина, но наистина бъдете много внимателни с това силно отровено растение и неговия алкалоид кониин . Интензитета на отровата, принципно намалява при сушене, но ако ядете животни консумирали семената на бучиниша също може да се наровите .

Лютиче Ranunculus

Лютичето е много разпространено и с много богато разнообразие на видове, цъфтящо в красиви цветове и някой видове се използват за декоративни градински. Всички лютичета са отровни, някой по силно, някой не толкова. Най малкото отприщване на устата и болезнени мехури не ви мърдат, причиняват същото и на някой тревопасни , което ефективно ги предупреждава да не консумират растението. Кървава диария, обилно слюнкоодляне, силни стомашни спазми и сериозно израняване на храносмилателния тракт са също симптоми придружаващи консумацията на някой вид от семейство лютикови. Обриви и блистери могат да се появят и при кожен допир с растението заради съдържанието им на ранункули- каустичен сок, който може да причини мехури по кожата. При контакт с лигавиците на гърлото предизвика кашлица и спазми на ларинкса. Ако влезе в очите, може да причини и временна слепота.

Самакитка Aconitum

За съжалени с името на това растение има доста объркване в различните диалекти и в представите на много хора Самакиткка представлява различно растене – но вида Aconitum е силно отровен и важно да го познаваме

В България се срещат три вида: A. variegatum (синя самакитка), A. lycoctonum (жълта самакитка) и A. burnatii (бурнатова самакитка). Те растат в планинските райони, обикновено между 1000 и 2500 m н.в.

Изключително отровно растение. Причинява сърдечна аритмия, скованост, замъглено зрение, дезориентиране и смърт. В древността са го използвали за отравяне на стрели. Дори пчелите могат да се отровят, ако събират полен от самакитка. Силен невротоксин и кардиотоксин в растенето е аконитинина и още някой от обилно срещаните в корените и стръковете в самакитката алкалоиди.

Татул Datura stramonium

Много мистично, красиво и интригуващо растение , което има и своето медицинско приложение , но при неправилна дозировка или приложение може да доведе до смърт. Съдържа алкалоиди, които причиняват сърцебиене, дезориентация и делириум. В тежки случаи са възможни кома и смърт.Bcичĸитe чacти нa тaтyлa ca oтpoвни. Накой от активните му съставки и алкалоиди вoдят дo xaлюцинaции, ĸoгaтo дpeбни ĸoличecтвa oт тaтyл ce cвapявaт нa чaй, ядaт или пyшaт. Поради което татула се прилага от древни времена в шамански, лечителски и окултни практики. Но грешка с дозата е много лесна и е важно да подхождаме с екстра внимание ако работим с татул.

Рицин Ricinus communis

Независимо че, маслото от рицин се прилага е различни лечителски и билкарки практики и е много добро за извличате на компрес, то живото растение е доста отровно. Цялото растение е отровно: съдържа отровния белтък рицин и алкалоида рицинин. Семената са особено смъртоносни: ако човек изяде 4-7 от тях, може да умре. Те са богати и на мазнини45-60% рициново масло. Топлинната обработка при извличането на маслото от богато съдържание на семената му , обаче унищожава всички токсини и отрови, правейки го сравнително безопасно за употреба. По-малките дози от суровото растене обаче причиняват непоправими вреди на здравето, тъй като рицинът разрушава тъканите на тялото.

Вълча ябълка Aristolochia clematitis представлява многогодишно тревисто растение,

Отровната съставка на вълчата ябълка, аристохолова киселина (aristolochic acid) е веществото с най-силно канцерогенно действие, което надминава това на никотина върху белия дроб и на ултравиолетовата светлина върху кожата. Поради това, употребата на вълчата ябълка в ролята на алтернативна медицина не е оправдано. Вътрешното приложение е много по-опасно от външното.

През 1956 година българският лекар, Йото Танчев, установява ендемичен синдром свързан с висока честота на бъбречни заболявания и рак на пикочните пътища, в областта на Враца. Първоначалната теория е свързана с тежки метали в питейната вода, поради карстовите източници на питейна вода в района. Тази теория е отхвърлена и опровергана и е заместена с хипотезата за замърсяване на брашното със семена на вълча ябълка. Подобни райони свързани с висока честота на бъбречни заболявания са установени и в Румъния и Югославия, където отново главна причина е присъствието на вълча ябълка, или използвана като алтернативна медицина, или случайно.

Черният блян Hysciamus nier – подобно на повечето от представителите на семейство Картофови е силно отровно растение. Поглъщането на която и да е част от него /сурово или на извлек/ може да е смъртоносна. Много от отровните вещества обаче, които се съдържат в различните части на черния блян, в малки дози имат и лечебно приложение . Затова отдавна вече във фармацевтичните заводи главно от събраните и изсушени през пролетта при основни листа на растението се приготвят лекарства против главоболие, невралгии, бронхит, астма, спазми в стомаха и червата и други болести, а също и за разширяване на зениците. скополамин -Холинолитичен синдром: мидриаза, тахикардия, сухота на кожата и лигавиците, психомоторна възбуда –делириум, задържане на урината, висока температура, кома и евентулно смърт.

Има и още доста растения които приети неправилно / погрешна част- както е при грудката на кокичето или надземната част на брея/, неправилно като Мъжка папарат или в несъобразени количества като например ядливи растения като Лъжичина- чеснова трева също могат да бъдат отровни,токсични или вредни. Така че, с мярка и внимание когато работим с билки и ядливи растения.

Освен изброените до тук сериозно отровни растения имайте предвид, че много от често срещаните билки и треви са със токсично съдържание. Дори и някъде да сте чели за дадено растение, че е лечебно, ако се пренебрегне дори и само един негов отровен компонент последствията в дългосрочен план и при сериозна консумация може да са фатални. Затова дозата, технологиите на извлек и прием на растенията когато става дума за лек са от изключително значение и е важно винаги да се консултирате с лекуващия ви лекар и опитен специалист когато търсите билки за лек. Малко примери за размисъл и внимание за растения с отровни „нишки“ в състава са ; черен оман, люляк, акация, чесновата трева, змийско мляко, и още много други

Използвала съм снимки от интернет пространството, за да онагледя опасните растения за които говоря, надявам се ако някой си разпознае труда да пише, за да му добавя името. БлагоДаря!