Агастаче, глог и шипка - още три прекрасни есенни благини за тялото и духа...
Шипка - Rosa canina L.
Като може би знаете, шипката е плода на розата, принципно се използва най-често дивата, но някой от култивираните рози в моята градина също образуват хубави сочни шипки и аз си ги използвам на чай. Бързам да спомена нещо което по мой наблюдения малко хора знаят или спазват- шипка за сушене и приложение като лек се бере рано – когато плода е на границата между оранжевото и червеното , защото тогава съдържанието на витамин С и някой други полезни вещества е най-високо. След първите слани омекналите плодове се берат за мармалад, защото така е най-лесно приготвянето на това сложно и трудоемко блаженство. Рецепта за мармалад има в книгата ми.
Ефективността на шипката се обуславя от голямото съдържание на аскорбинова киселина. Малките дози витамин С (15 мг/кг) стимулират кръвотворния апарат и усилват фагоцитарната способност на левкоцитите. Има клинични данни за положителни резултати при лечение на маточни кръвоизливи и кървави диарии. Поради хипохолестеринемичните си свойства аскорбиновата киселина намира клинично приложение и при лечението на атеросклерозата. Билката шипка се прилага и като холагогно средство при цистити и хепатити. Шипката се използва още за подобряване храносмилането и обмяната на вещества, за повишаване устойчивостта на организма при инфекциозни заболявания и повишаване работоспособността при умствена и физическа умора. Аз лично много я ползвам при смесици на чаеве за повишаване тонуса и имуноотговора на организма. Ударни дози пия и при първи симптоми на настинка или болест. Хубаво е шипката ( изсушените плодове) да се счукат леко преди да се залеят с врялата вода за чая. Продължително варене не препоръчвам поради сериозен разпад на активните съставки.
Знаете че традиционно в миналото шипката се е ползвала за лечение на скорбут, чернодробни и очни заболявания. Тя е разкошен, хранителен и повишаващ енергията плод, който е силно спасителен за много горски обитатели и птици през снежните месеци! Възползвайте се и вие.
Освен сушенето един от най добрите начини за консервация (и консумация) на максимум от полезната идентичност на шипката е приготвянето на шипков оцет.
Рецепта; Към 50 броя шипки се поставят в стъклен буркан и се заливат да покрие с един два пръста отгоре с домашен ябълков оцет. За максимално извличане може внимателно да се обели кожичката на шипките или да се нацепи с остър нож. Поставя се на слънчев прозорец за 40 дни – с разклащане от време на време и после се приема по една две лъжици дневно в топла или студена вода , може да се добави и мед за сладост. Помага при настинки, болки в гърлото или за общо укрепване на организма.
Има много кличнични изследвания за положителното въздействие на шипковото масло върху кожата, регенерацията на клетките, еластичността и държеливостта на епидермиса, така че аз задължително добавям от това масло при различните формули за кремовете ми за лице.
Rosa canina, on cell longevity, skin wrinkles, moisture, and elasticity https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/26604725/
Това което може би често се пропуска е, че чая от шипка ( особено в комбинация с коприва и корен от глухарче) е не само перфектен имуностимулант, но и очистител и помага на хора с кожни проблеми ( атипични дерматити, екземи и псороазис) да задействат лечението на най-големия си орган –кожата!
И още малко за силната връзка на шипката с кръвта ( не е само в общия червен цвятJ)
Поради наличието на витамин К шипката подобрява синтеза на протромбин, необходим за нормализиране на процеса на коагулация на кръвта. Наличието на витамин Р пък в състава ѝ помага за укрепване на кръвоносните съдове, а витамините В2 и В1 участват активно в производството на кръв. Шипката може да предотврати появата на атеросклероза, защото благодарение на нейните компоненти съдовете се изчистват от холестерола. Принципно дори корените на бодливия храст на розата са супер полезни, използват ги за раздробяване и очистване на бъбречни и жлъчни камъни. Аз лично няма практика с тях , но литературата говори.
Следващата есенна благина която ще разгледаме тук е глога Crataegus monogyna и неговите плодове. Понеже червения глог е по -разпространен в дивото на нашата страна ще разгледаме първо него. За тези, които не са чували до сега има и черен глог Crataeguspentagyna– също много полезен, вкусен и лечебен. И на двата вида глог, които ще разгледамсе използват цветовете и плодовете, като в различната литература съм срещала различни диверсификации на приложението
на двете. Някой казват, че Цветовете действат тонизиращо, а Плодовете седативно и успокояващо на сърдечния мускул. Това което аз знам, като опит и приложене , е че цветовете се прилагат най- вече за сърдечния мускул и неговата добра кондиция, а плодовете действат на еластичността и тонуса и на кръвоносните съдове, съдоразширяващо (особено на кръвоносната мрежа на сърцето и мозъка), регулират сърдечната дейност, действа нервоуспокоително и пикочогонно. Отварите от глог регулират и кръвното налягане, но трябва да се прилагат регулярно и с дисциплина поне няколко месеца (както е и с повечето билки , които ползваме като помошници за лечение на сериозни или хронични дисфункции на тялото)
Глогът няма странични действия, които могат да ви навредят. Подходящ е при склеротични промени на сърцето, когато то става чувствително към интоксикации с дигиталисови гликозиди, а те се предписват твърде често при сърдечни заболявания. Въпреки това ако имате предписани лекарства за сърце ( като бета-блокъри, фенилферини и др.) не е зле да се посъветвате с кардиолога си преди да започнете лечение с тинктура от глог.
Цветовете и плодовете на глога имат и разлика в съдържането на вещества Цветовете на глог имат високо съдържание на етерично масло и затова те са по-ефективни и по-добре помагат при функционални нарушения на сърдечната дейност. докато плодовете имат високо съдържание на калий и магнезий, които са много важни за нормалното функциониране на сърдечно-съдовата и нервната система. Моя опит с цветовете не е много успешен , колкото и внимателно да ги суша и съхранявам за няколко месеца си развиват някакви буби които ги превръщат в дребни черни топченца, затова обикновено прилагам и пия цветовете на глога само първите месеци на годината- от момента на бране и цъфтеж до към максимум август. Хубавото е, че след това застъпват плодовете и от тях приготвям лечебни тинктури и чаеве за останалата част от годината. Чаят,приготвен от глог, е подходящ както за деца, така и за възрастни. Интересен е аромата на цвета, някой го оприличаават на разложение и смърт, но и на секс, заради това има множество легенди и предания, че къпането в росата на цветовете на глога носи вечна красота и сексапил:)
Чай от цвят; 2 супени лъжици цветове се заливат с 400 мл вряла вода и се оставят да киснат 2 часа. Пие се по 1 винена чаша преди ядене 3 пъти дневно .
Биологичноактивните вещества в глога, а по-специално – проантоцианидинът, подсилват сърдечната дейност, разширяват коронарните съдове и засилват кръвооросяването на сърдечния мускул и на захранващите сърцето съдове.
Билката на сърцето има и още една разновидност това е черния глог Crataegus pentagyna
Той се среща по- рядко , но е не по -малко лечебен за сърдечно съдовата система . Засилва енергията на сърдечните съкращения, а едновременно с това успокоява сърцето. Разширява кръвоносните съдове (особено на сърцето и мозъка), регулира сърдечната дейност, действа нервоуспокоително и пикочогонно.
Приложения на черен глог плод сърдечно-съдови заболявания (повишено кръвно налягане - лека форма на хипертония, сърдечна слабост, гръдна жаба, сърдечни неврози, атеросклероза, сърдечни аритмии), безсъние, нервна възбуда, повишена функция на щитовидната жлеза, болести на отделителната система, увеличена простата, задух и др.
Агастаче- Lophanthus anisatus е последната билка, която ще разгледам във връзка с есенното бране на благини – тя е специфично растение, което не е типично за нашите ширини, но напоследък набира популярност и разпространение . Аз лично си я засадих преди 8 години за есенна паша на пчелите ми. Един от най- хранителните им източници в късния септември, когато почти нищо не цъфти вече , лилавите съцветия на агастачето дават и прашец и сироп. Среща се и бяла разновидност , но аз я нямам. А аз се влюбих в сладкия леко анасонов аромат и вкус на този непретенциозен красавец. Наричан още лофант, този „анасонов исоп“ е от семейството на ментата и е изключително адаптивен, студено и сухо устойчив, многогодишен и с добро самозасяване. Препоръчвам го за всяка градина , защото е не само красив, но и много важен за пчелички, пеперуди и птици, а сега ще разгледаме и неговите лечебни и благи свойства като билка.
Предвид факта, че произхода на агастачето са прериите на Северна Америка, веднага се разрових за какво специфично са го използвали индианските племена , това което открих е че горната част на растението са прилагали за „лечение на сърцето и семейството“ което може би поражда мита, че лофанта е либидостимулатор. Това последното няма научни доказателства , но има няколко интересни медицински изследвания за влиянието на агастачето върху сърдечно-съдовата система. Редовния прием на билката действа кръво- пречистващо, сърдечно- укрепващо и понижаващо кръвното налягане.
Подпомага обмяната на веществата също така действа общо-укрепващо и забавящо стареенето. Има данни, че се прилага с успех и при хранителни смущения, гастрити, функционално разстройство на жлъчката и диарии. Коренните американци са използвали агастачето и за лечение на кашлица, треска, рани и други инфекциозни проблеми. С химичния му състав може да се запознаете в детайли тук;
Ами това е за сега, защото есента е щедра на билки и благни и аз ще излизам в градината да ги събирам.
Comentarios