Идеята, че есента е последния възможен момент за събиране на билки , не е съвсем точна, дори и в най -снежната зима има свежи лечители, които могат да се открият и съберат от Природата. Но голяма част от изобилието и вариациите приключват през златистия период. Тук съм събрала някой специфики при брането и употребата на най- мощните агенти на есента, които ни помогнат да останем в добра кондиция дори и по време на зимните студове.
Корена от глухарче е един от най-добрите ми учители за това как трябва да подхождаме съзнателно и с уважение към всеки аспект на растението от което търсим помощ. Жизненото развитие на това уникално растение го е научило да натрупа най- много от полезните за другите организми вещества в подземната си част, когато завърши размножителния си цикъл. Което ще рече , че макар много книги за билки да посочват, че корените на лечебните растения се вадят на пролет или есен, имайте пред вид че растения, които се размножават най- интензивно чрез семена и плододаване в топлите месеци предпочитат коренете им да се добиват на есен! Различни научни статии говорят, че химичния състав на корените на растения завършили размножителния си период е най -богат на есен , независимо че много от видовете приключват и цялостния си жизнения си цикъл тогава. Според мен това е така, защото растенията са еволюционно много по интелигентни отколкото подозираме. Наблюдението ми е, че да бъдат полезни и в симбиотична връзка със заобикалящата ги среда и други живи елементи ,е част от гениалната им стратегията за оцеляване и размножение. Все пак те са лишени от "бий се или бягай " вариантите, които ние имаме. И ако като цяло растенията изглеждат много благи души на фона на общата еволюционна кланица , те се налагат чрез полезност и атрактивност. Корена на глухарчето, репея и на брея ( за които ще разкажа тук) са такива богати на здраве и биологично активни вещества есенни източници. А глога и шипката със своя ярък червен цвят, държат плодове си до късен сняг и изпъкват на фона на всеобщата белота, привличайки и осигурявайки жизнена енергия на много от планинските обитатели, които за благодарност разнасят семената им в своеобразни "бомбички от тор". Тук събрах компилация от опит и научни статии за конкретните благодатни свойства , различни приложения и рецепти на тези 5 есени енергийни бомби.
Корен от глухарче Taraxacum officinale
Обожавам неговата сочна хрупкавост и факта, че поради крехката си конституция се чупи лесно. Така дори да извадим основната част на двугодишния корен, ако дори и малко разклонение да се отчупи и остане в почвата, има добър шанс да даде ново поколение.
Една тънкост при ваденето на корени , която не е зле да си припомним; когато берем лековити растения и по- специално корени, трябва да имаме предвид , че физичните закони действащи на движението на веществата и микроелементите повлияни от гравитацията между небесните тела предполагат , че по време на новолуние „ силата“ на растенията се оттича към корените. Така че, за най- пълен и сочен плододобив, вадете корени по време на есенните новолуния. За глухарчето специфично е , че най- богати и развити са корените по време на втората му година. Естествено ако не отглеждате растението, като мен в градината си, може да е малко трудно да познаете дали дадено растение в дивото е в първа, втора или друга година на цикъла си , но като общи насоки; през втората година листната розетка( белега който виждаме над земя) е много по -богата с по няколко вплитания. През есента на втората година съдържанието на инулина- естествен пробиотик перфектно регулиращ обмяната на веществата -нараства с до 40%. Обогатяването на корена с минерали и витамини през есента важи и за много от другите важни съставки на корена на глухарчето.
Коренищата имат много богат състав , който можете да проучите в много източници-най –общо то е натурален витаминозен комплекс с високо съдържание на А,В, С, Е и минерални добавки. Съдържа още терпентинови съединеня, инулин, каучук, мазнини , както и тараксацин, който поддържа качествен състав на вътрешно ставната течност и стимулира регенерацията на хрущялната тъкан . И тук е момента да споменем, че ако се посветим само на широкия спектър от въздействието на корена на глухарчето ( дори без да засягаме и другите части на растението) тази статия ще стане монография с над 20 страници. Така, че ще се опитам с булети и на кратко да дам основните насоки в които корена действа благоприятно, както и малко литература за тези, които искат да се задълбочат.
Най- общо; Корените на глухарчето допринасят за тонизиране на организма и поддържане в добро състояние на имунната система. Доказано помагат при някой ракови заболявания, диабет , проблеми с черния дроб и обмяната на веществата. Пречиства кръвта и значително подобрява работата на сърдечно-съдовата система. Намалява нивата на холестерола и подобрява кръвообращението. Едно интересно изследване доказва, че болните от левкемия клетки се самоунищожат когато са подложени на въздействието на препарати от корен на глухарче. Съставките на корена на глухарчето включват механизма на апоптоза (Apoptosis е процес на програмирана клетъчна смърт). А най- важното при това билколечение е, че здравите клетки не се засягат!.
Глухарчето е известно и че помага при артроза, ревматични болки, рак на костите. В състава на растението има калций и магний, които укрепват опорната система. При артрит, остеопороза, артроза различни препарати, тинктури или чай от това прекрасно растение са големи помощници. Коренът от Глухарче способства производството на кръвни клетки, повишава нивата на левкоцитите и помага при възпаление на лимфните възли. Благодарение на инулина поддържа микрофлората и спомага за размножаване на полезните бифидобактерии в червата. Затова се препоръчва за прием след употреба на антибиотици. Спомага справянето със симптомите на панкреатит, хепатит, хемороиди и запек, колит, ентерити, метеоризъм. При нарушение работата на червата-запек и тежест. Спомага за успешната борба с възпаления и вируси. Благоприятства състоянието ни при недостиг на витамини. Има бактерицидно действие.
Аз много чето го препоръчвам на чаеве или тоници, когато става дума за проблеми с кожата и очите, мастни образования и разбъркан хормонален баланс ( естествено съобразено с конкретната конституция на човека в нужда) , защото коренът от глухарче помага за детоксикация на черния дроб, подобрява функцията му , както и облекчение симптомите на чернодробно заболяване.
Интересно при кореана на глухарчето, е че има и ясно изразени свойства когато подпомага женската и мъжката полови системи – действа специализирано и в двата случая . При жени работи при заболявания на млечните желези,тумори и възпаления, при нередовен и болезнен цикъл, както пи при патологични нарушения и възпаления на половата система.Дори и при безплодие. Подпомага хормаоналния баланс при климактериоума.
При мъжете повишава половите възможности, енергията и силата, има благотворно влияние върху простатата , включително и при туморни малоформации.
Корена от глухарче може да се консумира като чай ( ежедневно изсушен и наситнен), като прах по една лъжична изсушен и смлян корен, или като тинктура. Рецептата по която аз приготвям тинктурата , която може да намерите в билковия магазин е следната; - малко повече от половин чаша наситнени максимално пресни корени заливам с около 500 мл домашна ракия ( над 50 градуса) или медицински спирт . Стои на тъмно, стайна температура, поне 14 дни ( или цял лунен цикъл) прецежда се и се съхранява в хладилник. Приема се по 1 ч.л. 2 пъти дневно.
Това е на кратко за този корен учител, другия с който работя през есента е по- неизвестен и слабо разпространен- това е корена на Брей- Tamus Communis,
Аз лично го ползвам на тинктура заедно с люляк и джинджифил за мазане при болки, сецвания, невралгии, ишиас и ревматизъм и артрит. Имайте пред вид, че за всичко друго освен за външно приложение брея е отровен, корен, стъбло и апетитно изглеждащите червени плодчета! Всички сигурно са виждали това красиво увивно растение в горите, сочни сърцевиднии листа и гроздове от червени, след узряване, плодчета. В литературата и съвременните научни статии съм срещала само приложението на корените, като при приготвянето на извлека трябва да се имат няколко особености. Понеже загряващото действие на корена на Брея е много силно, трябва да се подхожда внимателно. Аз приготвям тинктурата по следния начин ; смесвам 50 на 50 ракия и зехтин и в тях накисвам счукания изсушен корен. Корена за разлика от повечето билки суша на слънце под тензух , защото той обича да съхне на висока температура и бързо.
Интересното при Брея като традиция за медицинско приложение е, че в миналото сока на корена или плодовете смесен с мед или мас са се приемали и вътрешно при асма, камъни в жлъчката и тн. , но предвид факта, колко силно отровно е растението и че може да причини бавна и болезнена смърт! е по-добре да не се рискува с вътрешен прием и да се придържаме към обезболяващите и противовъзпалителни свойства на външното му приложете.
Други две билки за които искам да разкажа, като много интересен есенен билкобер и които имат особености и изисквания ,за които повечето от вас може би не предполагат ,са шипката и глога. Очаквайте продължение...