Здравец, индрише и мушкато- на кой му е студено през зимата?

На кой му е студено през зимата?

Съпоставителен анализ на състава и свойствата при здравец, индрише и мушкато.

Идеята за това изследване се появи след като попаднах на няколко интересни рецепти с здравец, с мушкато или индрише и ми направи впечатление, маслените извлеци, тинктурите и кулинарните приложения на трите имат изключително широк спектър, както и някой силно изразени индивидуални характеристики въпреки генералното препокриване на лечебната им употреба. А попаднах на тези рецепти, защото търсех лек за упорита кашлица при деца- тоест трябваха ми растения, които да са добре поносими от деца и да могат да помагат широк спектър дефицити- защото не бяхме на ясно какво предизвиква тази упорита кашлица( бактерии, гъби, вируси, хранителни проблеми, алергии или др). Така че седнах и се разрових из книги и научни публикации относно особеностите и спецификите на трите силно ароматни Гераниума:).

Първо трябва да отбележим, че и трите са от един род -Geranium pelargonium/ сем. Geraniaceae, но са от два коренно различни клона, така да се каже. Мушкатото ( във всичките му разновидности) и индришето принадлежат на рода Pelargonium ( Мушкатови), който поради ранна грешка на класификацията (Linnaeus през 1753) е отнесен към Геранумите Geranium . В рода на Мушкатовите Pelargonium - има между 230-300 вида растения, като повечето от тях са с произход Африка, Средния Изток или Австралия и Нова Зеландия.Това дава яснота и определя и тяхната чувствителност при температурните смени към по студените сезони.

За разлика от Пелагрониумите ( Мушкатови), Граниумите Geranium - Здравецови са с произход Европа и Северна Америка – и както знаем,здравеца във всичките му вариации и видове, няма проблем да зимува и да се възпроизвежда в дивото без да се налага прибирането му през зимата. Хубаво е да се знае, че и рода на Здавецовите е изключително богат и разнообразен и отново много от неговите представители имат силно изразени лечебни характеристики, макар че не всички са така уханни като градинския Geranium macrorrhizum или кърваво червения здравец Geranium sangrenaum .

И двата клона Pelargonium и Geranium имат богата традиция от древни времена да се прилагат като лечебни и кулинарни растения респективно в Африка и Европа. Основно приложение на Мушкатовите в древните култури на Африка е било при проблеми с храносмилателната ситема, дихателни възпаления, камъни в бъбреците и за намаляване на трески и инфекции. Различни представители на рода намират различни вековно утвърдени приложения. Pelargonium luridum например се е използвал от Зулу племената в Южна Африка по време на ритуалите им за ухажване, а други видове мушкатови са се използвали като дезодорант и афродизиак аромати в различни племенни култури. Паста от листата на P. Alchemilloides се е използвала при язви и дълбоки рани от племената Коса в Източната част на континента. А настройка от корените на някой разновидности са се ползвали широко при разстройства и диария , възпаление на очите или за сваляне на температура. Изобщо традициите в ползването на мушкатовите са колкото древни толкова и разнообразни.

Семейство мушкатови навлизат в Европа към 1600 година като първото култивиран растене се смята че е P. triste, отгледано в ботаническата градина на Лайден- Нидерландия към 1631.

Освен лечебните си характеристики пеларгониумите бързо превземат културната ,артистична и дори мистична сцена на Викторианска Англия, като според езика на цветята различните им аромати са се ползвали да изразят различни ситуации . Дъбово листния Pelargonium обозначавал „ истинско приятелство“. Пелагрониумите с розов аромат са се изпращали като намек за „ предпочитание “ , тези с по-ядков аромат са носили кодирано послание за „ скорошна среща“ и тн.

Всички тези интригуващи вариации в семейството на мушкатовите не покриват дори малка част от дълбочината и разнообразието им и като вид, аромат или лечебност. А дори не сме започнали със семейството на Здравецовите.

Но едно от предимствата на глобализацията, е че ние можем да се радваме и възползваме от богатия набор лечебни приложения на всичките разновидности от семейство Geraniaceae. И за да спестим време и усилия на не чак толкова любопитните нека разгледаме трите най- разпространени представителя на семейството , защото те могат да се намерят в почти всеки дом, а лечебното им приложение е изненадващо обширно и дълбоко. Ето ги и моите три любимци в детайли;

Здравец /Geranium macrorrhizum

Започваме с този който е най- местен и домашен – градинския здравец- едва ли има село и дом без корен здравец. И независимо, че самото му име индикира колко силно тази билка е свързана със здравето, в днешното общество се наблюдава сериозно непознаване на широкия спектър от лечебни приложения на този ароматен дар. Може би най- запазено приложение е ,че аромата му създава пречистваща и защитна атмосфера и затова всеки се стреми да го постави в близост до дома си. По задълбочен нюанс на това вярване е факта, че етеричното масло на здравеца (което съдържа на 100 различни химични компилации) е и много добър репелент на насекоми – затова поставен около верандата/ чардака, под прозореца и т.н всъщност създава защитна бариера от аромат предпазващ ни от кръвопийци през летните месеци. На молекулярно равнище същия този богат химичен състав на етеричното масло пък е и разкошен борец при бактериални и вирусни патогенни. Има множество научни изследвания и статии , като някой от световно признатите експерти на Geranium macrorrhizum- са именно българи и балканци- може би богатата традиция на домакинствата в региона с този вид е дала своето отражение и в научните среди*

Съдържание на здравец

Листа - етерично масло до 0,1 % с около 50% сесквитерпенов кетон (гермакрон), флавоноиди, танини и фенолни киселини; корени - подобно на листата, но без етерично масло.

B ĸpъвния здpaвeц G.sanguineum L. ce cъдъpжaт eтepичнo мacлo, дъбилни вeщecтвa, глaвнo oт гpyпaтa нa ĸaтexинитe , cлyз, cмoли, opгaнични ĸиceлини, витaмин C, пpoвитaмин A и дp.

Здравеца имa ĸaпиляpoyĸpeпвaщo, ĸpъвocпиpaщo, зaпичaщo, пpoтивoвъзпaлитeлнo дeйcтвиe, пoнижaвa ĸpъвнoтo нaлягaнe. B нapoднaтa мeдицинa ĸpъвния здpaвeц ce пpeпopъчвa пpи cтoмaшнo-чpeвни възпaлeния (гacтpити, ĸoлити, диapия), бeзплoдиe, мaлoĸpъвиe, зa yĸpeпвaнe нa мycĸyлaтypaтa нa cъpцeтo.

Bъншнo ce изпoлзвa пpи ĸoжни възпaлeния, cъpбeжи, фиcтyли, paни, xeмopoиди, бялo тeчeниe.

Билка идеална за сърце, високо кръвно налягане – от градинския здравец може да се ядат по 6-10 сурови, свежи листа ежедневно (- 30 дни после почивка) за цялостно укрепване на кръвоносната система.Имат свеж и леко горчив вкус който подпомага и стимулира и храносмилането., Чая помага при мигрена, стрес и нервност.

Здравеца има също така и болкоуспокояващи, подпомагащи храносмилането, противо-възпалителни , антибактериални и противогъбични свойства, които го правят превъзходен при настинка и грип.

С водна отвара от здравец, може да се прави и седяща вана за профилактика на редица гинекологични заболявания.

Здравецът може да повлияе на хормоналните нива, затова не се препоръчва при бременност!

Здравецът има благоприятно действие върху косата, като стимулира растежа. Билката е идеално решение както за суха, така и за мазна коса. Аз го използвам при много от билковите продукти, които правя за коса и кожа на скалпа.

Експериментални и клинични проучвани на здравец

При проучването на различни извлеци от надземната част и от корените на виреещите в нашата страна различни видове здравец е установено значително хипотензивно действие/ намаляващо кръвното налягане/ на спиртните извлеци от билката. Това хипотензивно действие се съчетава с тонизиращо влияние върху сърдечната дейност и сърдечния мускул. По-нататък са извършени обстойни фитохимични и фармакологични изследвания също предимно в насока на хипотензивно действие на голям брой извлеци и в различна степен пречистени фракции от коренищата и надземната част на Geranium macrorrhizum. В опити изолираните флавоноидни фракции показват значителна хипотензивна активност, както и изразено спазмолитично действие върху изолирани чревни сегменти от заек. Наблюдава се и известно кардиотонично действие. Експериментално in vitro е намерено умерено потискащо действие върху развитието на някои патогенни микроорганизми на водни и алкохолни извлеци от корените на Geranium sanguineum и на надземната част от Geranium macrorrhizum.

Според Енциклопедията на лечебните растения от Илия Ланджев./2010-труд / ето някой интересни приложение на различните видове здравец по нашите ширини; 1. Насеченолистен здравец/ Geranium dissectrum/ – се използват за скрофули. 2. Градински здравец / geranium macrrorhizum/ се използва при безплодие, афит, екземи,подути крака, диария. 3.Мъжкото кливанче / geranium pyrenacaicum/ се употребява при колики. 4.Див здравец-pозоцветен/ Geranium robertianum/ се ползва при камъни в бъбраците,пясък,воднярка, болки в корема и матката, при болно гърло. 5.Кръвен здравец/ geranium sanguineum/ - за кръвоспиране, със запичащо и противовъзпалително действие. Потиска развитието на патогенни организми, цироза и рак. 6.Африканско мушкато/ Pelargonium sidoides/ – при кашлица, бронхити, ларингити и настинки, туберкулоза и различни вирусни инфекции.

Индрише (Pelargonium roseum и Pelargonium graveolens)

Това са два от най -често срещаните и отглежданите при нас видове индрише, но всъщност обхвата на ароматните мушката ( или индришетата) в родината им Африка е много голям и те са широко застъпени като употреба в местните култури не само като лек, но и като кулинарни добавки или ароматизиращи и ритуални растения.

Една от особеннотите на идришетата .която практикуващите билкари трябва да имат предвид е, че за разлика от много етерично маслени растения пика на ароматните му съставки не е преди обедната жега, а напротив между 12 и 16 часа. **

Индришетата притежават широк спектър нюанси на миризмите- Може да имат доминиращи нотки на роза- P. graveolens, мента -P. tomentosum ,цитрус- Р. сitronellum, ябълка- Р. odoratissimum , джинджифил и тн.

Кокосовото мушката P. Grossularioides небива да се употребява в кулинарията и като лек за бременни жени тъй като исторически има традиция в използването му като средство за помятане.

Много от видовете индрише са прилагани в африкански племенни култури и при най -различни смущения на храносмилането, стомаха и изходните пътища. Чай или напитка с мляко и индрише се използва и до днес при диария, повръщане, гадене, газове и други проблеми с храносмилането.

От ароматните мушката стават и прекрасни лапи за заздравяване на упорити, възпалени или дълбоки рани, екземи и други кожни смущения.

Рецепта за сироп от индрише; Нарязват се на дребно пресни листа от индрише и се пълни буркан от литър и половина до над 2-3 от обема. Отделно 1 и ½ чаша захар се разтваря в ¾ чаша вода и след като изстине се смесва с 700 мл алкохол ( поне 55- 60%). Индришето се залива със сместа и се съхранява на тъмно и хладно място. Разклащайте го честичко. Сиропа е готов за консумация след 4-6 седмици.

Химично съдържание на индришетата : полифеноли, фитонциди, дъбилни вещества, витамини С и А, полизахариди Богати етерични маса в които алкохолите L-цитронелол, фенилетилов алкохол, линалоол, гераниол, терпинеол, ментон, борнеол, сесквитерпени и сесквитерпенови алкалоиди, киселините тиглонова, изомаслена, изовалерианова и пеларгонова.

Листата и корените съдържат и много танини, а от цветовете е изолиран пеларгонов хлорид (биозид), както и някои багрилни вещества.

Лечебни извлеци от индрише повлияват леки форми на диабет. Поради съдържанието на вещества с действие подобно на инсулина, консумацията на билката може да доведе до внезапно падане нивото на кръвната захар в организма. Затова трябва с внимание да се приема от диабетици.

Отварата от индрише помага за понижаване на кръвното налягане и ускореното сърцебиене.

Освен това някои съставки в индришето (наречени фитонциди) действат като дезинфектанти на стайните помещения, унищожавайки немалка част от микробите във въздуха.

Народната медицина препоръчва индришето при диария, аритмия, високо кръвно налягане, диабет, маточни и други кръвотечения, ревматизъм, кожни инфекции, трудно зарастващи рани, умора, нервно напрежение, безсъние, артрит, ревматизъм, изгаряния, кашлица, грип, ларингит и т.н.

Масления извлек от индрише е особено подходящ за суха и чувствителна кожа, като хидратира и подхранва, успокоява кожни обриви и лекува екземи. В Ботсуана мехлеми от индрише или лапи с листа се използват при напукана кожа, язви или ухапвания от насекоми.

Мушкато (Рelargonium zonale)

Химичен състав. Мушкатото както всички представитли на семейството е богато на етерични масла (0,1-0,4%), има още дъбилни вещества и полифеноли, витамини, минерални со­ли и др.

Етеричното масло от мушкато (наричано още гераниево или пеларгониево масло) е сходно по състав с маслото на индришето - съдържа главно цитринелол (47-55%) и гераниол (37-52%), а още евгенол, линалоол, ментон, изоментон, терпинеол, цитрал, цитронелал, пинен, феландрен, мирцен, елемен, кариофилен, диметилсулфид, фенилетилов алкохол и др.

Има изследвания ,че Мушкатото отделя биологично активни вещества, които убиват стафилококите и стрептококите.

Своите лечебни свойства растението дължи на полифенолите, етеричните масла и минералните соли, които съдържа. Най-полезна е надземната част на растението, особено в периодите на активно развитие на вегетативната маса. Научно доказан е фактът, че само няколко минути са достатъчни на фитонцидите ( летливи вещества), съдържащи се в етеричното масло от мушкато, да унищожат причинителите на туберкулозата, тифа и дифтерита.

Корените на мушкатото имат затягащо и кръвоспиращо действие. Проявява се като добър астрингент, както вътрешно така и външно, спира кръвозливите и диарията. За повечето хора, за които мушкатото е просто красиво декоративно растение, може би ще е изненада широкоспектърното им лечебно приложение. При разстроен стомах, гадене, камъни в бъбреците, дихателни проблеми, грип, настинки и кръвоизливи различни части и извлеци от мушкатото могат да са от голяма помощ. Външно- при рани, кожни проблеми, нервни разстройства, безсъние, мигрени и алергични състояния.

Спиртен извлек: В буркан се слагат нарязани свежи листа стръкове и цвят от мушкатото и се заливат с 70С спирт. Слага се на тъмно и хладно място за един месец, след което се прецежда. Пие се по 20 капки, разтворени в 50 гр. вода сутрин на гладно при простудни и грипни състояния, бронхити и ларингити. Външно:

Лапи и компреси с нарязани на ситно свежи мушкатови листа се препоръчват от народната медицина при трудно зарастващи рани (дори гнойни), както и при кожни изгаряния (слънчеви и термични).

Народна рецепта при невралгична болка ; Откъсват се няколко листа мушкато, намачкат се и се поставят върху ленена салфетка , прави се компрес на болното място с нещо затоплящо отгоре. На 2-3 часа листата от мушкато трябва да се подменят с други. Болката отминава за няколко часа. Инхалации с отвара от свежи листа или с мушкатово етерично масло могат да помогнат при мигрена, нервни депресии, сърдечни смущения, алергични състояния и др. В комбинация с листа от здравец, бо­рови връхчета и стръкове лавандула ( а аз добавям и тулси) се пълнят възглавнички, които се използват при безсъние и за ароматизиране на спалнята. Вани с отвара от свежи листа или с етерично масло от мушкато се препоръчват при разширeни кръвонос­ните съдове, мигрена, безсъние, нервни разстройства. Ваните действат ободряващо и тонизиращо върху цялото тяло.

Отварата от свежите листа на червеното мушкато помага при кашлица и болки в гърлото, а няколко капки прясно изцеден сок от листата успешно заменят капките за нос и лекуват хрема (два пъти дневно по 2 капки във всяка ноздра).

Синузитът също се повлиява добре от парна баня с листа от мушкато. Ларингит и бронхит се лекуват със спиртен извлек от мушкато. За целта пресните стръкове от червено мушкато, заедно с листата, се поставят в стъклен буркан и се заливат със спирт (70º). Бурканът се поставя на тъмно и хладно място за 30 дни. Извлекът се прецежда и поставя в стъклен съд. 20 капки от него се разтварят в 50 мл вода и сместа се изпиват преди хранене.

Козметично приложение: Народната фитокозметика препоръчва при младежки пъпки по лицето компреси със запарка от 50 г свежи ситно нарязани листа от мушкато и 50 г листа от смрадлика, които се заливат с 1 литър вряла вода. След изсти­ване запарката се прецежда и с течността се правят компреси на предварително добре измито лице с хладка вода. След сва­ляне на компреса младежките пъпки се намазват с масло от гроздови семки или билково масло. Процедурата може да се прави сутрин и вечер до изчезване на проблема. Аз имам опит с измиващи процедури само с мушкато, защото смрадликата не е много подходяща при суха и опъната кожа. Но е най-добре да се прецени конкретния воден извлек според индивидуалните особености на кожата и индивида. Мушкатото обаче е подходящо при широк спектър конституции.

И така, в безкрайно разнообразния свят на Гераниумите може да се открие каквото ви е необходимо във всяка една ситуация, стига да знаете къде да гледате. Но мен от гледна точка на еволюционното развитие на видовете и синергичните влияния на множество компоненти остават да ме глождят някой въпроси.

Най-много ме занимава разликата в студоустойчивостта и общата жизне-пригодност на трите растения и факта, че това със сигурност има отражение върху химичния им състав. Здравеца е много непретенциозно и устойчиво растение- сянка, бедна почва, суша или зимен студ не го притесняват. Индришето от друга страна измръзва и при най- малкото понижение на температурите. Мушкатото държи до минус 3-5 градуса ако е освободено от листна си маса. Индришето и мушкатото се размножават много непретенциозно от резници, докато здравеца се нуждае от вдървените си коренища. Как тези им качества се отразяват на синтеза на елементите и лечебните им свойства?

Източници;

Maria Lis-Balchin Geranium and Pelargonium: History of Nomenclature, Usage and Cultivation (Medicinal and Aromatic Plants - Industrial Profiles Book 27)

* POLYPHENOLS FROM BULGARIAN MEDICINAL PLANTS WITH ANTI-INFECTIOUS ACTIVITY Stephanie Ivancheva,а Nadya Manolova,b Julia Serkedjieva,a Valentin Dimov,b and Nina Ivanovskab

** Rao, B.R., et al. 2001. Yield and chemical composition of rose-scented geranium (Pelargonium species) oil at different times of harvesting. Journal of essential oil research. 13(6):456-459

Brawner, Faye. 2003. Geraniums: the complete encyclopedia. Atglen, PA: Schiffer Publishing Ltd

Brown, Donald J. 2004. Extract of Pelargonium sidoides: South African herbal remedy successfully treats acute bronchitis and tonsillopharyngitis. Herbalgram. (63):17-19.

Deans, Stanley G. 2002. Antimicrobial properties of Pelargonium extracts contrasted with that of Geranium, 132-146. In: Lis-Balchin, Maria (ed). Geranium and pelargonium: the genera Geranium and Pelargonium. New York: Taylor & Francis.

Gips, Kathleen. 1990. Flora's dictionary: the Victorian language of herbs and flowers. Chagrin Falls, OH: TM Publications.