Лечебните свойства на дървовиден бъз/Свирчовщина/(Sambucus nigra) сравнени с лечебните свойства на тревистия черен бъзак (Sambucus ebulus L.)
С напредването на есенния берекет и наближаването на зимата, този въпрос – от какво да си приготвим имуно-стимулиращ лек – изглежда все по актуален. Ще разгледаме два от най –мощните имуностимуланти на есента, а именно дървовиден бъз/Свирчовщина/(Sambucus nigra)и тревистия, черен бъзак (Sambucus ebulus L.). Объркването с имената на бъз, базак, черен бъз , бъзов сироп, бял бъз и т.н. производни на двете растения и техните продукти е значимо особено при хора, които не са дълбоко навлезли в света на билките. Има вариации в названията по региони, диалекти и традиции на ползване. Но дори и тези които имат афинитет към билкарство също ги гложди, какво точно определя лечебните характеристики на единия или другия вид , какви са разликите в химичния състав, кое е най- удачното приложение и за двете растения. Така че, предвид факта, че аз напоследък се ровя сериозно в разни научни и медицински изследвания и за свойствата и на двете , реших да седна и да направя една обзорна статия по въпроса- която надявам се да отговори на много от въпросите, които срещам по пътя си.
Ще почнем по от далеч, още от пролетта, защото дървесния бъз- Свирчовщината -(Sambucus nigra) цъфти с ароматните си белия съцветия още тогава. Цветовете на дървото се използват за направата на бъзов сироп със силен аромат и страхотни лечебни свойства ( като изключим високото съдържание на захар необходимо за приготвяне на сиропа.) Аз лично предпочитам и препоръчвам съцветията да се наберат и изсушат за чай. Това ( чай от цветове на бъз) в съчетание с коприва и глухарче, е един от най -добрите лекове антиалергенти, които ми е известно. Един курс с подобен чай предотвратява появата на сенните хреми и другите сезонни алергии при много хора. Само бъзов чай или лапа от цвета облекчава симптоми на алергични обриви и екземи. Аз правя и мехлем от него. Широкия спектър от лечебните свойства на цветовете на дървесния бъз включва още – откашлячно, дезинфекциращо и омекотяващо приложение при настинки, кашлици и заболявания на дихателната система, възпаления, синузити и т.н.. Диуретично и лаксативно въздействие също са силно характерни за цветовете на Свирчовщината. Има и много позитивен ефект върху компонентите на имунната система и помага за засилване и поддържане на имунитета. Помага при проблеми с бъбреците, при подагра, за прочистване на кръвта и стимулиране на кръвоносната система.
Най-ценни от фармакологична гледна точка са няколко типа биоактивни вещества, откривани в цветовете на белия бъз. С най-голяма концентрация се наблюдават биофлавоноиди като кверцетин и антоцианин, хлорогенова киселина, канелена киселина, тритерпени (основно бета амирин), олеанова киселина и др. Индивидуалното и допълващото се действие на тези различни групи вещества осигурява широкия спектър от полезни за здравето действия на цвета на белия бъз.
От древни времена хората високо са ценели и козметичните качества на белите цветове на бъза. Неговите успокояващи и омекотяващи кожата свойства са го правили честа съставка на тоници и кремове. Според Матю Ууд студена отвара от цветове на бъз е много полезна за раздразнени и възпалени оки или като компрес за синини и мускулни трески.
Имайте предвид, че листата и кората на дървото съдържат слабо токсични елементи и е добре да се избягват.
Свирчовщината Sambucus nigra цъфти май –юни , а тревистия черен бъз Sambucus ebulus чак юли- август и за разлика от дървесния си събрат смърди на мръсни краки и изобщо не провокира желание за изготвяне на сиропи. Но в някой източници се среща, че цветовете и листата на тревисти бъзак са се прилагали в народната медицина.- най вече на лапи при ухапвания от насекоми и възпалени рани.
Във фолклора на различни страни ( най вече Турция и Иран) има запазени рецепти за приложение на листа, стръкове и цветове на тревистия бъзак при рани, ухапвания от змии, абсцеси, екземи и мазоли. А листата са се приемали и вътрешно като очистително, слабително и при хемороиди. Една азиатско- турска рецепта- листата преди плододаване се берат варят се 20 минути в козе или краве мляко и после отварата се ползва като външни лапи за дълбоки или трудно зарастващи рани. Приложимо е и за животни.
И след като разгледахме пролетното приложение на двете растения и техните цветове в време да се задълбочим и в момента на плододаването им и различните лечебни приложение на малките черни зрънца. При образуването на плод двете растения се различаван много ясно ( ако факта, че едното е дърво, а другото трева, до сега ви е убягвал;) – на бъзака плодните кошнички са стабилни и обърнати на горе с къси дебели стволчета, докато на свирчовщината ( бъза) плодовете висят на долу на червеникави фини нишки от плодното съцветие. Плодовете им също зреят по различно време- Ранния дървесен бъз (nigra ) цъфти пръв и съответно плодовете му са готови първи още в началото на август. Бъзака от своя страна – в зависимост от местоположението зрее чак края на август, септември.
Плодовете на тревистия черен бъзак (Sambucus ebulus L.) притежават много силно изразени анти-оксидантни свойства. Има изследвания, които доказват че фалвониидите и фенола съдържаани в плода намаляват последиците от гама радиацията в дробовете и общата токсичност на тялото.* други активни вещества са; високото съдържание на антоцианиди, които са невероятен природен имуностимулатор. Високи са нивата и на витамините С и Е. биофлавоноиди, смоли, органични киселини /ябълчена, валерианова, хлорогенова, урсинова и др./, пектин, минерални соли.
Урсиновата кисилина в комбинация с някои от другите активни съставки на бъза има доказан силен анти- бактериален и противовъзпалителен ефект. ***
Цианидин-3- омега- глюкозид е особено важна съставка предвид факта, че има множество изследвания, които потвърждават неговата способност да отключва автоимунен отговор срещу растежа на раковите клетки. */*
В персийската медицина бъзака се е използвал много за лечение на ставни и костни проблеми, счупвания, дислокации и други болезнени явления на опорно- двигателната система**
Аз разработвам мехлем, който да помага при остеропороза, ишиас, артрит, ставни възпаления и дислокации.
Много научни изследвания са посветени и на антираковите свойства на бъзака както и на неговата способност да укрепва сърдечно съдовата система****. Също така подпомага метаболизма и храносмилането( използват го и при диети).
Интересен факт е, че едно от трите археологични доказателства за използването на бъзака в неолитни селища е именно в България ( Дуранкулак. Другите две са Тоскана, Италия и Френските Алпи).Тоест това растене е било познато и използвано в кухнята и като лек още от най-древни времена. */*
Плодовете на Sambucus nigra обаче са традиционно по- използвани- и като ядливи и като лечебни компоненти. Тази им по широка популярност се дължи не само на факта че са по разпространени като вид ( тревистия е по характерен за югоизток, докато Sambucus nigra се среща на почти всички континенти) , но голямо предимство дава и факта, че растението е много по- вкусно, с приятен аромат и добре изучено като ядиво. Докато тревистия бъз излъчва силен неприятен мирис в повечето си фази, а самите плодове са леко горчив вкус и натрапчив аромат. * Плодовете на черния бъз също така се ползват и като диуретично, антибактериално и намаляващо мастните образования растение и лек.
От плодовете и на двете растения се приготвят множество имунно- стимулиращи и лечебни отвари. Но е важно да се знае и помни, че в зелените плодове и семената се съдържат гликозиди, които се считат за отровни и по- конкретно силно токсичните вещества самбуцин и самбунигрин.
Има изследване посветено на антидепресивните и тонизиращи свойства на плодовете и и на двете растения, като nigra ппоказва малко по добри резултати от ebulus като тоник*****
Една от най популярните рецепти е тази за бъзов сироп – от плодове - за зимен имуно стимулатор -аз леко съм модифицирала рецептата на лечителя Петър Димков и вместо захар използвам мед . Правя по литър и от двете разновидности от плодовете на nigra и от тези на ebulus . Вкуса им е различен ( на бъзака е по- остър и за някой неприятен) ,но според мен той пък има по- силно изразени лаксативни, имунустимулиращи и оксидиращи свойства.
В трилитров стъклен буркан се редуват тънки пластове от плодове ( бъз или бъзак ) и мед. Съдът се оставя за три седмици на стайна температура, (в рецептата пише на светло, аз ги държа по скоро на сенчесто) като в първите 2-3 дни сместа се разбърква с дървена лъжица. Готовият сироп се прецежда внимателно и се съхранява в стъклени бутилка на студено( хладилник). Приема се по 1 с. л. сутрин на гладно. Пия я в продължение на 30 дни после правя 10 дни почивка и после пак и така до пролетта и излизането на глухарчетата.
Най- добрия начин за съхранение за лек според мен е да се изсушат продчетата – така се съхранява най-чисто лечебната есенция на растението ( няма значение дали nigra или ebulus). Изсушените плодчета могат да се приемат както от диабетици така и от онкологично болни, за които приема на каквито и да е въглехидрати ( от меда и ли захарта на сиропите) е силно противопоказен. Плодчетата се консумират сутрин на гладно – от бъзака се започва с 10 плодчета, като се увеличават поетапно до 30 . За Свировщината това постепенно пригаждане на организма не е толкова необходимо , тя си е ядиво растение по принцип.
Възможно да се прави и студена настойка , вечер в чаша вода се кисне една лъжица плодчета и на сутринта се изпиват. Дребен трик при сушенето на плодовете на тревистия бъз , най хубаво е като прережете кошничките , внимателно да премахнете зелените зърна , а после с игла и стабилен конец да прекарате през края на дръжките нишка, за която ще можете да ги овесите да се сушат. Нали знаете, билките обичат да им се отичат веществата към плода и цвета и да висят на въздух докато се сушат. Можете естествено и да отроните зрънцата с вилица както е за подготвянето на сиропа и да ги разпръснете по чиста хартия да се сушат, но ако са много сочни рискувате да загният.
Друга алтернативна рецепта за плодовете на бъза – 1 част пресни плодове се варят в 4-5 части вода- докато стане едно към едно, след охлаждане се добавя една част мед и една част алкохол- така държи дълго, но заради алкохола и меда не може да се пие от всички- в някой случай и двете са противопоказни, но си е добър и вкусен имуностимулант.
В обобщение; рода Sambucus L. има общо 7 различни представители които създават плодове (включително и бял бъз, който ражда бели плодчета) Два от тях се срещат само в Америките. Но химичния им състав и лечебния ефект са много подобни. Една особеност на вида Sambucus canadensis, който се среща в североизточна Америка, е че съдържа много нисък процент сингенични глюкозиди и съответно лаксативните му свойства са доста слаби, но пък и дразненето на стомаха е почти нулево. Природата се е погрижила на всякъде по земното кълбо и във всеки сезон да има лек. Естествено всеки вид има и ясно изразени характеристики и специфики- кората и листата на дървесния бъз са токсични, зелените плодове на бъзака също. , но неговите листа се прилагат за лечение на рани, а преяждането с плодове му( дори и узрели) може да доведе до повръщане и леки форми на натравяне . И двете са мощни имуно-стимулатори, но на тревистия бъзак свойствата при ракови заболявания са по-ясно изразени и по- добре проучени. Nigra от своя страна пък е по добър анти- депресант, ebulus по мощен лаксатив. Но от статиите които изчетох в основните им качества двете са добре взаимно заместими при простудни заболявания, грипове и синузит, при кожни проблеми като акне и обриви., при ставни болки и остеропороза, , затрлъстявне, рак и сърдечни проблеми….
Аз лично тача повече зимния сироп от плодовете на тревистия бъзак ( харесвам неговата интензивност и леко горчива лечебност)и имам много опит с почти мигновеното му въздействие като имуностимулант и лечител на зимни вируси и настинки , но обожавам белите и нежни като аромат и незаменими, като въздействие цветове на пролетния дървесен бъз.
Citations
*Karami M, Ale-Nabi SS, Nosrati A, et al. The protective effect of Sambucus ebulus against lung toxicity induced by gamma irradiation in mice. Pharm Biomed Res. 2015;1:48-54.
** Biruni AR. Seydaneh fit Teb. (Persian translated by Mozaffarzadeh B). Tehran, Iran: Iranian Academy of Persian Language and Literature Press; 2004
*** Subbaramaiah K, Michaluart P, Sporn MB, Dannenberg AJ. Ursolic acid inhibits cyclooxygenase- 2 transcription in human mammary epithelial cells. Cancer Res. 2000;60: 2399-2404. 1000 Journal of Evidence-Based Complementary & Alternative Medicine 22(4) 46. Nabavi S, Ebrahimzadeh M, Nabavi S, et al. Determination of antioxidant activity, phenol and flavonoids content of Parrotia persica Mey. Pharmacologyonline. 2008;2:560-567.
*/*Ebulin from Dwarf Elder (Sambucus ebulus L.): A Mini-Review Pilar Jiménez 1,† , Jesús Tejero 1,† , Damián Cordoba-Diaz 2 , Emiliano J. Quinto 1 , Manuel Garrosa 3 , Manuel J. Gayoso 3 and Tomás Girbés 1,
**** Schwaiger S, Zeller I, Po¨lzelbauer P, et al. Identification and pharmacological characterization of the anti-inflammatory principal of the leaves of dwarf elder (Sambucus ebulus L.). J Ethnopharmacol. 2011; Ahmadiani A, Fereidoni M, Semnanian S, Kamalinejad M, Saremi S. Antinociceptive and anti- inflammatory effects of Sambucus ebulus rhizome extract in rats. J Ethnopharmacol. 1998; Ferreras JM, Citores L, Iglesias R, Jime´nez P, Girbe´s T. Use of ribosome-inactivating proteins from Sambucus for the construction of immunotoxins and conjugates for cancer therapy. Toxins. 2011
****** Antidepressant activities of Sambucus ebulus and Sambucus nigra M. Mahmoudi, M.A. Ebrahimzadeh, A. Dooshan, A. Arimi, N. Ghasemi, F. Fathiazad Department of Pharmacology, School of Medicine, and Pharmaceutical Sciences Research Center; Mazandaran University of Medical Sciences, Sari, Iran.
******* Bioactive properties of Sambucus nigra L. as a functional ingredient for food and pharmaceutical industry Karolina Młynarczyk,a Dorota Walkowiak-Tomczak,a and Grzegorz P. Łysiakb
1. J. Thole et al., “A Comparative Evaluation of the Anticancer Properties of European and American Elderberry fruits,” Journal of Medicinal Food 9, no. 4 (Winter 2006): 498-504. https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/17201636 2. Andrew Thomas, University of Missouri and Missouri State University Elderberry Improvement Project. https://www.greatplainsgrowersconference.org/uploads/2/9/1/4/29140369/elderberry_cyanide_st._joe_january_2019.pdf Similar analyses of Sambucus cerulea have not yet been conducted. 3. Matthew Wood, The Book of Herbal Wisdom: Using Plants as Medicine. (Berkeley: North Atlantic Books, 1997), 433.
Comments